Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Κωνσταντινούπολη ΙΔΡΥΜΑ ΜΕΙΖΟΝΟΣ ΕΛΛΗΝΙΣΜΟΥ
z
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Αναζήτηση με το γράμμα ΑΑναζήτηση με το γράμμα ΒΑναζήτηση με το γράμμα ΓΑναζήτηση με το γράμμα ΔΑναζήτηση με το γράμμα ΕΑναζήτηση με το γράμμα ΖΑναζήτηση με το γράμμα ΗΑναζήτηση με το γράμμα ΘΑναζήτηση με το γράμμα ΙΑναζήτηση με το γράμμα ΚΑναζήτηση με το γράμμα ΛΑναζήτηση με το γράμμα ΜΑναζήτηση με το γράμμα ΝΑναζήτηση με το γράμμα ΞΑναζήτηση με το γράμμα ΟΑναζήτηση με το γράμμα ΠΑναζήτηση με το γράμμα ΡΑναζήτηση με το γράμμα ΣΑναζήτηση με το γράμμα ΤΑναζήτηση με το γράμμα ΥΑναζήτηση με το γράμμα ΦΑναζήτηση με το γράμμα ΧΑναζήτηση με το γράμμα ΨΑναζήτηση με το γράμμα Ω

Руси в Константинопол

Συγγραφή : Rakova Snezhana (9/4/2008)

Για παραπομπή: Rakova Snezhana, "Руси в Константинопол", 2008,
Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Κωνσταντινούπολη
URL: <http://www.ehw.gr/l.aspx?id=10933>

Руси в Константинопол (27/7/2009 v.1) Rus in Byzantine Constantinople (5/8/2009 v.1) Ρως στην Κωνσταντινούπολη (18/10/2007 v.1) 
 

1. Войни

Присъствието на руси в Константинопол е регистрирано в най-стария руски летопис „Повесть временных лет”, който датира от 10 в., а също така и във византийски извори (Константин Багренородни „За управлението на империята”). Първите контакти между Киев и Константинопол са враждебни. През 860 г. русите обсаждат византийската столица, а след това в началото на 10 в. руските дружини я застрашават неколкократно и опустошават околностите й, предвождани от Олег и Игор. Византийският император трябва да плаща годишен данък на киевския княз.

2. Търговия (9-15 век)

Знаменитото пътуването на княгиня Олга от Киев до Константинопол и посещението й при Константин Багренородни също е запаметено в древноруската Повест. В нея се съдържат и сведения за първите търговски договори между Киев и Византия. Под угрозата от нови обсади и нападения Византия се съгласява да даде права за свободна търговия на руските търговци от Киев и Новгород (договори от 907, 911, 943, 972). По река Днепър пристигали с еднодръвки голям брой търговци, които продавали донесените стоки: ценни кожи, восък, и много роби (военопленници от съседните на Киев територии под властта на печенегите). Обратно за Киев търговците отнасяли копринени тъкани, оръжия, златни произведения и луксозни стоки. Според К. Багренородни имало две флотилии с руски кораби: първата тръгвала от Киев през април и стигала през юни в Константинопол, а втората - от Чернигов и Переяславъл в северозападна Рус тръгвала по-късно и пристигала през август.1 Кварталът, в който отсядат руските търговци е в района на манастира свети Мамас, който се намира извън стените на града, в ъгъла на залива Златния рог до двореца Влахерни. Най-близката порта на града е Ксилопорта. През нея русите влизали в града на групи от по 50 души и невъоръжени и търгували с кожи, восък и роби. Имали право на шест месечен престой и издръжка за сметка на хазната.

През 11-12 в. най-вероятно се запазва същото положение, понеже Анaтоний (руски поклонник, посетил столицата през 1200 г.) описва наред с местата за поклонение и търговските улици на града.

Търговските отношения между Северните народи и Византия прекъсват за времето на татарското нашествие – средата и втората половина на тринадесети век, след което посредничеството в търговията на Византия в посока Север – Юг в района на Черно море и прилежащите му земи минава в ръцете на венецианците и най-вече на генуезките търговци, които стъпват на важните точки на комуницкации в Крим и при устията на големите северни реки – Днепър, Днестър и Волга.

През 14-15 в. русите отново се насочват към южните брегове на Черно море, но основният интерес е към земите в Мала Азия, а Константинопол остава встрани от движението на стоки. През този период руските земи са обединени от Московското княжество.

3. Поклонничеството (9-15 век)

Още от 9-10 век има сведения за руски поклонници в Константинопол. Но особено след покръстването на руския княз Владимир през 988 г. и приемането на християнството в Киев, руските монаси и поклонници са сред най-ревностните посетители на византийската столица. Едно от най-интересните и важно като исторически извор сведение е запазеното описание на Константинопол от 1200 г., излязло под перото на новгородския монах-поклонник Антоний2. Това описание се нарежда сред най-подробните изложения за светите места и реликвите на Константинопол.

Особено активна поклонническа вълна от руските земи към Константинопол започва през 14-15 в.(до 1453 г. – превземането на Константинопол от турците), за което свидетелстват множество описания на поклонници, наречени „хождения”3. Изглежда, че столицата на Империята се нареждала сред най-известните свещени за православните места, наравно със светите земи в Палестина и привличала множество поклонници. Някои от тези свидетелства представляват истински гидове за местата за поклонение и реликвите, които се пазели в различните храмове на града. Особено почитан е главният храм на града Света София. Други текстове съдържат уникални сведения за събития, които стават в града по време на престоя на съответния поклонник.

4. Книжовна дейност и църковни отношения между Москва и Константинопол (14-15в.)

От края на средновековието има редица сведения които показват активната роля на руски книжовници и преписвачи в Константинопол. Те имат свои центрове- скрипториуми като манастира John Prodromous or Studios, откъдето произлизат множество ръкописи и произведения от 14-15 в. В подобни общи средища се съжителствали монаси от Сърбия, Русия и България. Друго основно книжовно средище е манастира на Богородица Peribleptos.4 Известни са имената на Атанасий Серпуховски (Висоцки, 1387) и Ignatius of Smolensk – придружава московския митрополит Пимен в Константинопол (1389) .

През 1387 мипрополит Киприан пътува до Цариград. В неговата свита е включен и Атанасий Серпуховски (преподобен, паметта му се чества на местно ниво), който остава до края на живота си във византийската столица

В края на 14 и през 15 в. някои от московските митрополити пътуват до Константинопол – Пимен, Киприан (80-те години на 14 в.) във връзка с изясняването на статута на московската архиепископия. А на Киевския митрополитски престол през 13-14 в. се редуват византийци и руснаци. Тесните връзки на Константинополската патриаршия с руските земи продължават през цялото средновековие.

1. Novello, G. « I Rus’ a Costantinopoli nel X secolo: la via del Dnepr e la permanenza nella capitale », Porfura 6 (2005), p. 14-29 (вж текста в www.porphyra.it)

2. Лидов А.М. (ed.) Реликвии в Византии и Древней Руси. Письменные источники. (Москва 2006).

3. Majeska, G., Russian Travelers to Constantinople 14-15 C., (Wachington DC 1984)

4. Meyendorff, J. Byzantium and the Rise of Russia (Cambridge 1981), p. 239; Malamut, E. “Le monastère Saint-Jean Prodrome de Pétra de Constantinople », in Le sacré et son inscription dans l'espace à Byzance et en Occident (ed.M. Kaplan), Publications de la Sorbonne, Byzantina Sorbonensia 18, 2001, p. 219-233.

     
 
 
 
 
 

Δελτίο λήμματος

 
press image to open photo library
 

>>>