1. Периодът от X до XII в

Венецианските търговци се установяват в Константинопол вероятно още през ІХ в., малко след търговците от друг италиански град Амалфи. Първата грамота (хрисовул, златопечатник), издадена от византийските императори Василий ІІ и Константин VІІІ, с която се дават привилегии на венецианските търговци, пътуващи до Константинопол, датира от март 992 г¹ Тя слага началото на дълга поредица от привилегии, издавани от византийските императори в полза на италианските търговци (от Венеция, Генуа и Пиза), развиващи дейността си на територията на империята и в нейната столица. Моделът за даване на търговски привилегии чрез грамоти се запазва до края на Византия, възприема се и от нейните славянски съседи и след това преминава и в Османската империя.

За съществуването на венециански квартал в Константинопол най-важен документ е златопечатникът на Алексий I Комнин от 1082². Освен почетните титли, отредени за дожа и за венецианския патриарх в Градо, най-основната част на документа се отнася до определянето на границите на венецианския квартал³. Той е разположен между градските порти Друнгариос (Odunkapi) и Еврейската порта до пазара в Перама (дн. Balikbazar - рибен пазар), на южния бряг на Златния рог, североизточно от Света София, пресечен от градските стени. Мястото е било известно от дълго време като средище на чуждите търговци (главно евреи) във византийската столица. В квартала се включват няколко къщи, църквата Св. Акиндинос (която е венецианска и отпреди това),⁴ складове и три пристана за венецианските кораби. Центърът на квартала е Embolum, намиращ се близо до еврейската порта, който представлява портици с покрити търговски площи. Венецианците получават правото да търгуват без никакви мита и такси в границите на империята. По това време се установява правилото мерките и теглилките, използвани от търговците да се пазят именно в църквата Св. Акиндинос и нейните свещници да изпълняват и функциите на нотариуси.⁵ Алексий І Комнин дава привилегии и право на собствен квартал, разположен на същото място и граничещ с венецианския и на търговците от Пиза (1111 г.). Следващите императори от династията на Коминините потвърждават привилегиите на Венеция. Йоан ІІ Комнин издава две грамоти - през 1126 и 1148, когато отново се определят границите на венецианския квартал като се добавя още един пристан - най-големият Scala Maior (Scala Sancti Marciani). В края на управлението на Мануил Комнин (1143-1180) в Константинопол избухват размирици, израз на антилатинските настроения на населението. Желанието на този император да ограничи монопола на венецианците като даде привилегии и на Генуа (хрисовул от 1170) слагат началото на поредица от размирици във византийската столица. През 1170-1171 г. започват гонения и 10000 венециански търговци от цялата империя са арестувани, а собствеността им конфискувана.⁶ Охлаждането на отношенията продължава около 10 години, (следват нови погроми и грабежи при Андроник І Комнин) и е преодоляно след множество преговори и непрекъснати искания от страна на венецианците за обезщетения. Император Исаак ІІ Ангел (1185-1195) издава цели три грамоти (1187) в полза на венецианците. През 1189 (по време на ІІІ кръстоносен поход) венецианският квартал се разширява за сметка на генуезците и им се отстъпва още един пристан. По това време в него е включен и дворецът Каламос (или на Вотаниат),⁷ където са канцелариите на официалните служби. Тъй като търговците на Венеция се ползват с големи данъчни привилегии, това привлича в квартала им и множество други търговци, най-вече евреи. До времето на ІV Кръстоносен поход има оскъдни сведения за организацията на колонията, без да се как се наричат назначените от Венеция представители. Грамотите споменават пратеници и съдии.

2. Четвърти кръстоносен поход и Константинополската империя

Венеция е основен участник в организирането и осъществяването на Четвъртия кръстоносен поход. По време на обсадата на Константинопол през август 1203 г. избухва голям пожар и гърците разграбват кварталите на чуждите търговци. Но веднага след превземането на византийската столица на 12 април 1204 и разграбването на нейните богатства, разпределени между венецианци и кръстоносци, започва периодът на венецианското господство. Дожът Енрико Дандоло (1197-1205) става господар на една четвърт от територията на Византия и от самия Константинопол (quartae partis et dimidiae totius imperii Romaniae). След смъртта му управителят на венецианските владения се избира от Сената на Венеция и е наречен подеста./podesta/

По времето на Латинската империя в Константинопол (1204-1261) венецианският подеста (Марино Зено, Якопо Тиеполо) придобива изключително влияние. Той изземва функциите на външен министър на цялата империя, отделно от това се занимава и с търговските и военните дела, организирайки морската защита на кратковременната империя на кръстоносците. Забележително е, че той самият, без изключителни правомощия от страна на Сената, сключва договори и издава хрисовули, подписани с червено мастило, подобно на византийските императори: през 1219 с императора на Никея Теодор Ласкарис и през 1220 – с Иконийския султан.⁸ Организацията на управлението на podesta включва 6 съветници, 5 съдии, 2 камерарии и други служители в канцелариите. По време на латинското господство във владение на венецианците и на представителите на католически ордени преминават множество църкви както в самия Константинопол, така и на отсрещния бряг на Златния рог в Галата. Монополът на венецианците в търговията с Леванта е без конкуренция през този период. Тогава се създава венецианската колониална империя в Източното Средиземноморие.

3. Късновизантийски период XIII-XIV в

След 1261, когато Константинопол отново става столица на възстановената Византия, Венеция изпада в немилост, а за да неутрализира голямото й влияние император Михаил VІІІ Палеолог фаворизира генуезците, отстъпвайки им място в Галата, където те създават цветуща укрепена колония. Венецианската колония в Константинопол е предадена на генуезците, разрушен е дворецът Каламос и камък по камък е пренесен в Генуа, където от него е построена бана Сан Джорджо. Църквите, които дотогава са владени от венецианците, преминават под генуезка опека и са във властта на архиепископа на Генуа. Това положение продължава и по време на Османската империя. След 1261 г. организация на венецианската колония се променя. Начело е баило⁹ (от лат. Baiulus – носител, управител) – управител на колонията и постоянен представител на Венеция в Константинопол. Функциите му са да поддържа отношения с византийския император и с другите колонии на чужденци. Вътрешното управление – да следи за нуждите на църквите, които притежават венецианците, да председателства съда, който разрешава споровете между търговците и се събира три пъти седмично на портика на св. Мария или в lobbium – открита галерия на къщата му. Финансовите му задължения – разполага с големи суми, разпорежда се с наследството на починалите венецианци, строг контрол и отчет за приходите на колонията. В окмпетенциите на баилото е и да следи за товара на галерите и прилагането на всички инструкции, които се получават от Венеция (Сената и службата Cinque Savi della Mercanzia). Кварталът на венецианците, въпреки някои опити да бъде преместен в Пера, продължава да съществува и през 13-15 век. Баилото разполага с отделен дворец (и втори в Пера¹⁰) палацо, друга е отделена за неговите съветници, а трета е предназначена за склад. Венецианците вече имат 4 църкви.¹¹

Търговията на Венеция със страните около Черноморския басейн е изключително активна, въпреки многобройните войни с Генуа, османските турци и разпространеното пиратство. Галерите от конвоите/convoys пристигат в Константинопол и осъществяват транзит на стоки: от Леванта се изнасят сурова коприна, памук, скъпоценни камъни, дървесина, жито и подправки в големи количества; от Венеция и Западна Европа - платове от Ломбардия и Фландрия, произведения на занаятчийството и стоки на лукса. От 13-15 в. са запазени многобройни документи на канцеларията на баилото в Архива на Венеция.¹²

4. Османски период

Завладяването на Константинопол от султан Мехмед ІІ през 1453 г. слага край на венецианската колония. Баилото е посечен заедно със семейството му и собствеността на венецианците, както и на другите чужденци е разграбена. След известно време венецианците отново се връщат в Константинопол. Венеция е поддържала всъщност добри отношения с османците и преди падането на Византия. Договорите с Османската империя също запазват привилегиите на нейните търговци, макар и в по-малка степен от византийското време, тъй като Черно море става по-трудно достъпно за търговия. Всички султани потвърждават привилегиите, дадени на венецианците от техните предходници с грамоти, наречени ahidnames, и известни на Запад като capitulations/капитулации (1349, 1403, 1419, 1479, 1482, 1503, 1540, 1567, 1595, 1601). Облекченията в търговския режим се изразяват в това, че всички не-мюсюлмани, които пребивават в Османската империя за известно време са освободени от поголовния данък джизие. Венецианският баило резидира в Пера, където се помещава дворецът му до 1797 г. и е първият в световната история постоянен посланик.¹³