Критувул Имбриотски

1. Биографични данни

Критовул, Михаил, късновизантийски историк и общественик, наричан още Критовул от Имброс или Критовул Островитянина. Роден около 1410 г., умира вероятно в Константинопол около 1470 г. Сведенията за живота му са оскъдни. Произхожда от заможно и уважавано семейство от егейския остров Имброс. Получава добро образование, вероятно в Константинопол, за което свидетелства познанството му с Генадий Схоларий, първият православен патриарх в завладяната от османците византийска столица. Сведения за него откриваме в съчинението на италианския търговец, учен и колекционер на антики Кириак от Анкона, който описва посещението си на острова през 1444 г. и споменава за срещата си с него1. От съчинението на Критовул знаем, че по-голямата част от живота си той прекарва на Имброс. След 1453 г.някои от местните първенци напускат острова търсейки спасение от засилващите се аспирации на италианските морски републики към егейските острови. Критовул оглавява склонните да признаят властта на султан Мехмед II (1451-1481), тъй като са против сближение с латинския Запад. През 1456 г. османският владетел определя Критовул за свой наместник в Имброс. В научната литература съществува и мнението, че Критовул е бил личен секретар на Мехмед II, но сигурни доказателства за това липсват 2. Като наместник на султана Критовул спомага за предаването на остров Лемнос на османските си покровители. Десет години по-късно, заради венецианската окупация на остров Имброс и съседните му Тасос и Самотраки, Критовул е принуден да замине за Константинопол. В столицата той става свидетел на поредната вълна на чумната епидемия през 1467 г. Симптомите и проявлението на болестта той описва с медицинска точност в своята “История”. Скоро след това Критовул умира.

2. Трудът на Критовул „История”

Критовул е автор на “История” (Ξυγγραφή ἱστοριῶν), описваща завоеванието на Балканите от османците. Тя получава от румънския изследовател Василе Греку заглавието “Животът на Мехмед II”. Дело на Критовул са и няколко богословски съчинения 3. Съчинeнието, разделено на пет книги обхваща периода между 1451 и 1467 г. Дълго време тази история е определяна като възхвала на управлението на османския султан, написана по негово нареждане. Франц Бабингер определя Критовул като “апологет на Мехмед”4. Апологетиката като жанр във византийската литература обаче предполага емоционално-приповдигнат тон спрямо възхвалявания обект, а такъв тук липсва.

Единственият ръкопис – автограф на Критовуловата “История” е открит през 1859 г. в Султанската библиотека в Истанбул (Topkapi saray). Хартията, използвана за ръкописа е с венециански произход и според водните знаци открити върху нея, съчинението, вероятно, е завършено между 1465 и 1467 г. Откривател на “Историята” е немският учен Константин Тишендорф. За първи път текстът е публикуван в Muller, C., Fragmenta Historicorum Graecorum V 1, Paris, 1870. Kритически издания на текста публикуват В. Греку през 1963 г. и Дитер Рейнш през 1986 г. 5 “Историята на Мехмед” е преведена на английски, немски, румънски, турски, български език и др. 6.

“История на Мехмед” започва с писмо на Критовул “до върховния повелител, което представя замисъла на книгата и разкрива причините за написването й”. Дали писмото свидетелства за възложена задача на автора или е само стилистичен похват е трудно да се каже. В тази уводна част Критовул умолява сънародниците си да не го съдят, че описва техните нещастия, но не е искал те да бъдат забравени. Съдържанието на текста е разделено на пет части, четири от тях с хронологически период от три години, последната от четири години, които се спират на управлението на султан Мехмед. Първата ни разказва за възкачването му на престола, битката за ромейската столица Константинопол и превземането й; втората ни запознава с походите на султана към Енос, овладяването на сръбската държава от османците, както и със съдбата на островите Лемнос, Тасос и Самотраки; книга трета обръща внимание на османските походи към Пелопонес и албанските земи; книга четвърта насочва вниманието ни към подчиняването на Трапезунд, остров Лесбос, първите походи към Босна и към влашките земи. Последната част от “История” описва новите походи към Босна и албанските земи, сражения с венетите в Пелопонес.

За написването на своята история Критовул използва разнообразни извори – османски документи, разкази на очевидци, лични наблюдения, както и някои по-стари съчинения.

Прави впечатление, че Критовул желае да се дистанцира колкото е възможно повече от описваните събития, за да запази обективността си. Говори за себе си в трето лице винаги, когато се налага да пресъздава събития, в които лично е участвал. Почти липсват понятия, свързани не само с християнската религия, но и с исляма. Изключително рядко се откриват непознати за византийците термини. Османският владетел е наречен най-често “василевс”(βασιλεύς),“сатрап”, но не и султан или с друг термин с тюркски произход. За Критовул новият владетел на ромеите е “Мехмед II, който трябва да управлява в мир и справедливост византийските земи”7, османската власт не е гибелна за ромеите, защото “на всеки народ е дадено да управлява веднъж”(Critobuli Imbriotae Historiae,1983, I.4, p.15.)

От изложението става ясно, че авторът е добре запознат с античната историопис – самият той се описва като последовател на Йосиф Флавий, “който обичал истината и осъзнавал добре хода на историята”. Силно влияние му оказват и други антични автори – най-вече Тукидит, но и Херодот, Ксенофонт, Ариан. Следвайки традициите на византийската историопис Критовул архаизира изказа си, особено що се отнася до етнонимите. Така за него албанците са илири, сърбите – трибали, власите – гети, унгарците - пеони и т.н. Изложението му е логично, фактологията е прецизна, съобразена с византийската ера, стилът – изчистен от излишна емоционалност с едно изключение – драматичното описание на съдбата на ромейската столица и нейните жители.




1. Bodnar, E.& Mitchell, Ch. Cyriacus of Ancona’s journeys in the Propontis and the Northern Aegean 1444-1445, Philadelphia, 1976, р. 35, 36

2. Ангелов,Д., Възход и залез на една империя, София, 1991, с.427

3. Сред тях Хомилия за страстите Христови и др. Повече за богословските съчинения на Критовул вж в Reinsch, D., Kritobulos of Imbros – Learned Historian, Ottoman raya and Byzantine Patriot, ZRVI, 40 (2003), p. 298

4. Babinger, F., Мahomet II le Conquerant et son temps 1432-1481, Paris, 1954, p.132

5. Critobul din Imbros, Din domnia lui Mahomed al II-lea anii 1451-1467, ed. V. Grecu, Bucarest, 1963 (=Scriptores byzantini IV); Critobuli Imbriotae Historiae, recensuit Diether Roderich Reinsch, in Corpus Fontium Historiae Byzantine, vol. 22, Series Berolinensis, Berolini, 1983

6. Kritovoulos, History of Mehmed the Conqueror; translated from the Greek by Charles T. Riggs, (Princeton, New Jersey 1954, Reprint 1970); Reinsch, D., Mehmet II. erobert Konstantinopel. Das Geschichtswerk des Kritobulos von Imbros, übersetzt, eingeleitet und erklärt, Graz-Wien-Köln 1986; Critobul din Imbros, Din domnia lui Mahomed al II-lea (1451-1467), trad. V. Grecu, Ed. Academiei, Bucureşti, 1963; Kritovulos, İstanbul'un Fethi, Istanbul, 2005; Критовул, Животът и управлението на Мехмед II Ал-Фатих (Завоевателят), превод Ирина Радевска, София, 2004;

7. Ангелов Вл., Българите и техните съседи на Балканите във византийската историопис от XV в., София, 2007, с.48