Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Κωνσταντινούπολη ΙΔΡΥΜΑ ΜΕΙΖΟΝΟΣ ΕΛΛΗΝΙΣΜΟΥ
z
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Αναζήτηση με το γράμμα ΑΑναζήτηση με το γράμμα ΒΑναζήτηση με το γράμμα ΓΑναζήτηση με το γράμμα ΔΑναζήτηση με το γράμμα ΕΑναζήτηση με το γράμμα ΖΑναζήτηση με το γράμμα ΗΑναζήτηση με το γράμμα ΘΑναζήτηση με το γράμμα ΙΑναζήτηση με το γράμμα ΚΑναζήτηση με το γράμμα ΛΑναζήτηση με το γράμμα ΜΑναζήτηση με το γράμμα ΝΑναζήτηση με το γράμμα ΞΑναζήτηση με το γράμμα ΟΑναζήτηση με το γράμμα ΠΑναζήτηση με το γράμμα ΡΑναζήτηση με το γράμμα ΣΑναζήτηση με το γράμμα ΤΑναζήτηση με το γράμμα ΥΑναζήτηση με το γράμμα ΦΑναζήτηση με το γράμμα ΧΑναζήτηση με το γράμμα ΨΑναζήτηση με το γράμμα Ω

Венецианци в Константинопол

Συγγραφή : Rakova Snezhana (2/4/2008)

Για παραπομπή: Rakova Snezhana, "Венецианци в Константинопол", 2008,
Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Κωνσταντινούπολη
URL: <http://www.ehw.gr/l.aspx?id=10833>

Венецианци в Константинопол (26/6/2007 v.1) Βενετοί στην Κωνσταντινούπολη (26/6/2007 v.1) Venetians in Constantinople (12/5/2008 v.1) 
 

1. Периодът от X до XII в

Венецианските търговци се установяват в Константинопол вероятно още през ІХ в., малко след търговците от друг италиански град Амалфи. Първата грамота (хрисовул, златопечатник), издадена от византийските императори Василий ІІ и Константин VІІІ, с която се дават привилегии на венецианските търговци, пътуващи до Константинопол, датира от март 992 г1 Тя слага началото на дълга поредица от привилегии, издавани от византийските императори в полза на италианските търговци (от Венеция, Генуа и Пиза), развиващи дейността си на територията на империята и в нейната столица. Моделът за даване на търговски привилегии чрез грамоти се запазва до края на Византия, възприема се и от нейните славянски съседи и след това преминава и в Османската империя.

За съществуването на венециански квартал в Константинопол най-важен документ е златопечатникът на Алексий I Комнин от 10822. Освен почетните титли, отредени за дожа и за венецианския патриарх в Градо, най-основната част на документа се отнася до определянето на границите на венецианския квартал3. Той е разположен между градските порти Друнгариос (Odunkapi) и Еврейската порта до пазара в Перама (дн. Balikbazar - рибен пазар), на южния бряг на Златния рог, североизточно от Света София, пресечен от градските стени. Мястото е било известно от дълго време като средище на чуждите търговци (главно евреи) във византийската столица. В квартала се включват няколко къщи, църквата Св. Акиндинос (която е венецианска и отпреди това),4 складове и три пристана за венецианските кораби. Центърът на квартала е Embolum, намиращ се близо до еврейската порта, който представлява портици с покрити търговски площи. Венецианците получават правото да търгуват без никакви мита и такси в границите на империята. По това време се установява правилото мерките и теглилките, използвани от търговците да се пазят именно в църквата Св. Акиндинос и нейните свещници да изпълняват и функциите на нотариуси.5 Алексий І Комнин дава привилегии и право на собствен квартал, разположен на същото място и граничещ с венецианския и на търговците от Пиза (1111 г.). Следващите императори от династията на Коминините потвърждават привилегиите на Венеция. Йоан ІІ Комнин издава две грамоти - през 1126 и 1148, когато отново се определят границите на венецианския квартал като се добавя още един пристан - най-големият Scala Maior (Scala Sancti Marciani). В края на управлението на Мануил Комнин (1143-1180) в Константинопол избухват размирици, израз на антилатинските настроения на населението. Желанието на този император да ограничи монопола на венецианците като даде привилегии и на Генуа (хрисовул от 1170) слагат началото на поредица от размирици във византийската столица. През 1170-1171 г. започват гонения и 10000 венециански търговци от цялата империя са арестувани, а собствеността им конфискувана.6 Охлаждането на отношенията продължава около 10 години, (следват нови погроми и грабежи при Андроник І Комнин) и е преодоляно след множество преговори и непрекъснати искания от страна на венецианците за обезщетения. Император Исаак ІІ Ангел (1185-1195) издава цели три грамоти (1187) в полза на венецианците. През 1189 (по време на ІІІ кръстоносен поход) венецианският квартал се разширява за сметка на генуезците и им се отстъпва още един пристан. По това време в него е включен и дворецът Каламос (или на Вотаниат),7 където са канцелариите на официалните служби. Тъй като търговците на Венеция се ползват с големи данъчни привилегии, това привлича в квартала им и множество други търговци, най-вече евреи. До времето на ІV Кръстоносен поход има оскъдни сведения за организацията на колонията, без да се как се наричат назначените от Венеция представители. Грамотите споменават пратеници и съдии.

2. Четвърти кръстоносен поход и Константинополската империя

Венеция е основен участник в организирането и осъществяването на Четвъртия кръстоносен поход. По време на обсадата на Константинопол през август 1203 г. избухва голям пожар и гърците разграбват кварталите на чуждите търговци. Но веднага след превземането на византийската столица на 12 април 1204 и разграбването на нейните богатства, разпределени между венецианци и кръстоносци, започва периодът на венецианското господство. Дожът Енрико Дандоло (1197-1205) става господар на една четвърт от територията на Византия и от самия Константинопол (quartae partis et dimidiae totius imperii Romaniae). След смъртта му управителят на венецианските владения се избира от Сената на Венеция и е наречен подеста./podesta/

По времето на Латинската империя в Константинопол (1204-1261) венецианският подеста (Марино Зено, Якопо Тиеполо) придобива изключително влияние. Той изземва функциите на външен министър на цялата империя, отделно от това се занимава и с търговските и военните дела, организирайки морската защита на кратковременната империя на кръстоносците. Забележително е, че той самият, без изключителни правомощия от страна на Сената, сключва договори и издава хрисовули, подписани с червено мастило, подобно на византийските императори: през 1219 с императора на Никея Теодор Ласкарис и през 1220 – с Иконийския султан.8 Организацията на управлението на podesta включва 6 съветници, 5 съдии, 2 камерарии и други служители в канцелариите. По време на латинското господство във владение на венецианците и на представителите на католически ордени преминават множество църкви както в самия Константинопол, така и на отсрещния бряг на Златния рог в Галата. Монополът на венецианците в търговията с Леванта е без конкуренция през този период. Тогава се създава венецианската колониална империя в Източното Средиземноморие.

3. Късновизантийски период XIII-XIV в

След 1261, когато Константинопол отново става столица на възстановената Византия, Венеция изпада в немилост, а за да неутрализира голямото й влияние император Михаил VІІІ Палеолог фаворизира генуезците, отстъпвайки им място в Галата, където те създават цветуща укрепена колония. Венецианската колония в Константинопол е предадена на генуезците, разрушен е дворецът Каламос и камък по камък е пренесен в Генуа, където от него е построена бана Сан Джорджо. Църквите, които дотогава са владени от венецианците, преминават под генуезка опека и са във властта на архиепископа на Генуа. Това положение продължава и по време на Османската империя. След 1261 г. организация на венецианската колония се променя. Начело е баило9 (от лат. Baiulus – носител, управител) – управител на колонията и постоянен представител на Венеция в Константинопол. Функциите му са да поддържа отношения с византийския император и с другите колонии на чужденци. Вътрешното управление – да следи за нуждите на църквите, които притежават венецианците, да председателства съда, който разрешава споровете между търговците и се събира три пъти седмично на портика на св. Мария или в lobbium – открита галерия на къщата му. Финансовите му задължения – разполага с големи суми, разпорежда се с наследството на починалите венецианци, строг контрол и отчет за приходите на колонията. В окмпетенциите на баилото е и да следи за товара на галерите и прилагането на всички инструкции, които се получават от Венеция (Сената и службата Cinque Savi della Mercanzia). Кварталът на венецианците, въпреки някои опити да бъде преместен в Пера, продължава да съществува и през 13-15 век. Баилото разполага с отделен дворец (и втори в Пера10) палацо, друга е отделена за неговите съветници, а трета е предназначена за склад. Венецианците вече имат 4 църкви.11

Търговията на Венеция със страните около Черноморския басейн е изключително активна, въпреки многобройните войни с Генуа, османските турци и разпространеното пиратство. Галерите от конвоите/convoys пристигат в Константинопол и осъществяват транзит на стоки: от Леванта се изнасят сурова коприна, памук, скъпоценни камъни, дървесина, жито и подправки в големи количества; от Венеция и Западна Европа - платове от Ломбардия и Фландрия, произведения на занаятчийството и стоки на лукса. От 13-15 в. са запазени многобройни документи на канцеларията на баилото в Архива на Венеция.12

4. Османски период

Завладяването на Константинопол от султан Мехмед ІІ през 1453 г. слага край на венецианската колония. Баилото е посечен заедно със семейството му и собствеността на венецианците, както и на другите чужденци е разграбена. След известно време венецианците отново се връщат в Константинопол. Венеция е поддържала всъщност добри отношения с османците и преди падането на Византия. Договорите с Османската империя също запазват привилегиите на нейните търговци, макар и в по-малка степен от византийското време, тъй като Черно море става по-трудно достъпно за търговия. Всички султани потвърждават привилегиите, дадени на венецианците от техните предходници с грамоти, наречени ahidnames, и известни на Запад като capitulations/капитулации (1349, 1403, 1419, 1479, 1482, 1503, 1540, 1567, 1595, 1601). Облекченията в търговския режим се изразяват в това, че всички не-мюсюлмани, които пребивават в Османската империя за известно време са освободени от поголовния данък джизие. Венецианският баило резидира в Пера, където се помещава дворецът му до 1797 г. и е първият в световната история постоянен посланик.13

1. Латински превод на документа вж в Branca, V. (ed.), Storia della civilità veneziana I (Firenze 1979), сс. 195-198· Thomas, G. – Tafel, G., Urkunden zur älteren Handels und Staatsgeschichte der Republik Venedig mit besonderer Beziehung auf Byzanz und die Levante. 1. Theil (814-1205) (Wien 1856, repr. Amsterdam 1964), сс. 36-39· Nicol, D., Venezia e Bisanzio (Milano 2001), сс. 61-62

2. Nicol, D., Venezia e Bisanzio (Milano 2001), сс. 85-88, бел. 19, където се отбелязва и съответната литература. За различните мнения за датата вж. Francopan, P., “Byzantine Trade privileges to Venice in the Eleventh Century: the Chrysobull of 1092”, Journal of Medieval History 30:2 (2004), сс. 135-160· Jacoby, D., “The Chrysobull of Alexius I Comnenus to the Venetians: the date and the debate”, Journal of Medieval History 28 (2002), сс. 199-204.

3. Balin, M.A., Histoire de la Latinité de Constantinople (Paris 1894), за историческата топография на Константинопол сс. 17-25· Janin, R., Constantinople byzantin. Développement urbain et répertoire topographique (Paris 1964), с. 248. Също така картата на Константинопол в Magdalino, P.,“Medieval Constantinople: Built environment and Urban development”, в Laiou, A. (ed.), The Economic history of Byzantium : from the seventh through the fifteenth century (Dumbarton Oaks Studies 39, Washington, D.C. 2002), σελ. 535 http://www.doaks.org/EconHist/EHB20.pdf

4. Според Жанен църквата Св. Акиндинос е била от самото начало гръцка, Janin, R., Constantinople byzantine. Développement urbain et répertoire topographique (Paris 1964), с. 238

5. Thomas, G. – Tafel, G., Urkunden zur älteren Handels und Staatsgeschichte der Republik Venedig mit besonderer Beziehung auf Byzanz und die Levante. 1. Theil (814-1205) (Wien 1856, repr. Amsterdam 1964), σελ. 67-74

6. Nicol, D., Venezia e Bisanzio (Milano 2001), сс. 132-133.

7.  За двореца на Вотаниат Angold, M., “Inventory of the so-called Palace of Botaneiates”, в: Angold, M. (ed.), The Byzantine Aristocracy IX-XIII Centuries (BAR International Series 221, Oxford 1984), сс. 254-266. За фамилията на Каламос вж. Polemis, D.I., The Doukai. A contribution to Byzantine Prosopography (London 1968), σελ. 123-124.

8. Jacoby, D., “The Venetian presence in the Latin Empire of Constantinople”, Jahrbuch der Österreichischen byzantinistik 43 (1993), сс. 141-201· Robbert, L.B., “Rialto businessmen and Constantinople 1204-1261”, Dumbarton Oaks Papers 49 (1995), сс. 43-58.

9. Μαλτέζου, Χ., Ο θεσμός του εν Κωνσταντινουπόλει Βενετού Βαΐλου (1268-1453) (Αθήναι 1970).

10. Bertelè, T., Il palazzo degli ambasciatori di Venezia a Costantinopoli e le sue antiche memorie (Bologna 1932, repr. Padova 2005

11. Janin, R., La géographie ecclésiastique de l'Empire byzantin I: Le siège de Constantinople et le Patriarcat Oecumenique iii: Les Églises et les monastères2 (Paris 1969), сс. 571-573

12. Archivio di stato di Venezia, Bailo a Costantinopoli. Atti Protocolli.

13. Bertelè, T., Il palazzo degli ambasciatori di Venezia a Costantinopoli e le sue antiche memorie (Bologna 1932, repr. Padova 2005).

     
 
 
 
 
 

Δελτίο λήμματος

 
press image to open photo library
 

>>>